Храмовете и манастирите около София са важна част от българското културно и духовно наследство. Районът е известен с т.нар. Софийска Света гора – група от манастири и църкви, разположени в подножието на Витоша, Стара планина, Люлин и Лозенската планина. Те възникват основно през Средновековието и са имали ролята на духовни, книжовни и просветни центрове.

През османския период тези храмове спомагат за съхраняването на православната вяра, българския език и традиции. Много от тях са били разрушавани и възстановявани многократно, което личи в архитектурата им – скромни външно, но богато изписани отвътре със стенописи и икони.

Характерно за храмовете около София е съчетанието между природа и духовност – те често се намират на уединени и живописни места, подходящи за поклонение и размисъл. Днес повечето от тях са действащи и са популярни както сред вярващи, така и сред туристи, които търсят спокойствие и връзка с историята.

Храмовете и манастирите около София са важна част от българското културно и духовно наследство. Районът е известен с т.нар. Софийска Света гора – група от манастири и църкви, разположени в подножието на Витоша, Стара планина, Люлин и Лозенската планина. Те възникват основно през Средновековието и са имали ролята на духовни, книжовни и просветни центрове.

През османския период тези храмове спомагат за съхраняването на православната вяра, българския език и традиции. Много от тях са били разрушавани и възстановявани многократно, което личи в архитектурата им – скромни външно, но богато изписани отвътре със стенописи и икони.

Характерно за храмовете около София е съчетанието между природа и духовност – те често се намират на уединени и живописни места, подходящи за поклонение и размисъл. Днес повечето от тях са действащи и са популярни както сред вярващи, така и сред туристи, които търсят спокойствие и връзка с историята.